На прага на третото хилядолетие хората все повече се замислят за своето здраве. Още Хипократ - великият учен на древна Гърция - казвал, че здравето е най-голямото богатство на човека. Но развитието на цивилизацията, насочено към повишаване на жизненото равнище, води до неизбежното увеличаване на количеството вредни за здравето фактори на околната среда. Отпадъците от промишленото производство, използването на различни вещества в бита и селското стопанство, интензивното замърсяване на атмосферата, водната среда и почвата се отразяват отрицателно върху здравето на хората. А към всичко това се прибавят и заседналият живот, неправилното хранене, тютюнопушенето, употребата на алкохол и наркотици, както и безразборното вземане на лекарства.

Нарушаването на екологичното равновесие предизвиква голямо безпокойство във връзка с това, че една доста голяма част от населението на планетата се намира в неопределено състояние: хората още не са се .разболели, но вече не са и здрави. През последните години синдромът на хроничната преумора се превръща в глобален проблем за цялото човечество. Широко разпространени са вече алергичните, онкологичните, сърдечно-съдовите, кожните заболявания, като количеството на болните всяка година продължава да се увеличава. Непрекъснато намалява средната продължителност на живот. Днес тя е 57 години за мъжете и 62 години за жените. Расте детската смъртност, увеличава се броят на децата с неправилно развитие и вродени дефекти. Расте заболеваемостта. Така, например, през последните пет години заболяваемостта от захарен диабет при децата се е увеличила с 64%. Както е известно, по-лесно е да се предотврати .заболяването, отколкото да се лекува. Затова профилактиката има първостепенно значение за запазване на здравето, удължаване на живота и проява на творческите способности на човека.

Нашият организъм е една биофабрика за биологично активни вещества, в която дори най-незначителните промени могат да доведат до сериозни нарушения. "Здраве" - това е състояние на организма на човека, което обуславя продължителността на живот, физиологичната и умствената работоспособност, доброто самочувствие и появата на здраво потомство. Здравето зависи както от факторите на външната среда, така и от самия. човек, неговия начин на живот и начина му на хранене. Важно условие за здравословна околна среда е наличието на чист и комфортен по своите характеристики въздух. Основни вещества, .замърсяващи атмосферата, са въглероден двуокис, азотен окис, серен окис, озон, метан, олово и др. Главен техен източник са изгорелита газове от автомобилите. Въглеродният окис участва. в образуването на двуокисите на азота и озона, които са съставна част на фотохимичния смог. Озоновият слой на Земята продължава да се разрушава, което е свързано с изхвърлянето в атмосферата на някои химични съединения, които са се натрупали от дълго време и се характеризират с висока .химична трайност и срок на "живот" в атмосферата от 60 до 400 години. През следващите 20 години се очаква .слоят на стратосферния озон да изтънее с 8%. А само 1 % изтъняване води до нарастване на ултравиолетовото излъчване с 2%.

От замърсяващите вещества голямо внимание заслужава сярата. При попадането си в атмосферата тя се съединява с водата и образува сярна киселина. В мъгливо време, утаявайки се на малки твърди частици, тя може да проникне дълбоко в белите дробове и да засегне чувствителните тъкани. Високата .концентрация на серни окиси води до повишаване на смъртността и увеличаване на заболяванията от бронхиална астма. Според учените от много страни, замърсяването на въздуха е причина за рязкото увеличаване на алергичните заболявания , като, например, хранителна алергия, дерматит, бронхиална астма, които поразяват повече от 20% от населението. Техногенните замърсявания оказват влияние върху биохимичните показатели на кръвта при децата, което свидетелства за интоксикация на организма. Сяросъдържащите вещества водят до нарушаване на нормалните съотношения между ръста и теглото във всички детски възрастови групи, което обуславя дисхармонията във физическото развите на децата. В районите, където атмосфернията въздух е замърсен с никел, децата значително по-често боледуват от заболявания на дихателните органи, сърдечно-съдовата система, централната нервна система и бъбреците.

Неизменна част от жизената среда на човека е водата, която служи за удовлетворяване на екологичните, физиологичните, санитарно-хигиенните потребности на хората. През целия си живот човек изпива 75 тона вода. ..Според Световната здравна организация .около 80% от .болестите по един или друг начин са свързани с водата. С .питейната вода в организма на .човека могат да попаднат причинителите на много инфекциозни и паразитни заболявания: холера, коремен тиф, салмонелозца, дизентерия, вирусен хепатит, полиомиелит и много други заболявания. Те са свързани със замърсяването на питейната вода с канализационни или отпадни води. Освен това, във водата .могат да попаднат отровни вещества вследствие на екологичин катастрофи или изхвърляне на промишлени отпадни води в големи количества. Голяма опасност в това отношение представлява изхвърлянето във водоемите на радиоактивни вещества, а също и натрупването във водата на опасни тежки метали, такива като живак и кадмий, предизвикващи характерни заболявания. Например, болестта на Минамата (меркуриоза), характеризираща се с нарушения на зрението, слуха, обонянието, неврологични разстройства. Или пък болестта Итай-Итай (кадмиоза), при която се появяват силни болки, деформации на скелета, счупвания на костите, увреждания на бъбреците.

Още един важен елемент на биосферата, от който зависи здравето на хората, е почвата. Много вредно е замърсяването на почвата с тежки метали, такива като олово, кадмий, кобалт, живак, антимон, бисмут, ванадий. Не по.-малко опасни са и радиоактивните отпадъци, които могат да предизвикат различни заболявания, в това число генетични нарушения и злокачествени новобразувания.