|
Организмът на всеки
възрастен човек съдържа около 25 гр. магнезий, главно в костите във вид на
фосфати и биокарбонат. Физиологичната функция на магнезия е обусловена от
участието му като кофактор в редица важни ензимни процеси. Магнезият е
структурен компонент на около 300 ензима, включително и АТФ-зависимите ензими.
От това се определя системното влияние на магнезия върху енергетичните процеси
във всички органи и тъкани, преди всичко енергопотребяващите (сърце, нервна
система, работещи мускули). С това е свързана широкоспектърната
фармакологичната активност на магнезия. Той притежава кардиозащитно действие,
оказва благоприятно влияние на сърцето при нарушаване на ритъма, ИБС,
включително и при инфаркт на миокарда, подобрява кислородното осигуряване на
миокарда, като ограничава зоната на повреждане. Едновременно с това, магнезият
действа съдоразширяващо и спомага за панижаване на артериалното кръвно
налягане.
Магнезият е антистресов
микроелемент, окойто оказва нормализиращо действие върху състоянието на
нервната система и нейните висши отделения (особено в съчетание с витамин В6)
при нервно напрежение, депресии, неврози.
При захарен диабет
магнезият предотвратява съдовите усложнения и в съчетание с цинк, хром и селен
подобрява функцията на бета-клетките на задстомашната жлеза. При заболявания на
дихателните органи спомага за разширяването на бронхите и премахва
бронхоспазмите. И в двата случая магнезият е важен фактор от терапията (в
съчетание с основните средства).
Магнезият оказва
положително влияние на състоянието на репродуктивната система. При бременни
жени той предотвратява недостатъчността на развитие на плода (заедно с фолиевата
и пантотеновата киселина), развитието на хестози, преждевременно раждане и
аборт. По време на менопаузата при жените осигурява понижаване на отрицателните
явления на това състояние.
|
Компоненти 
